ЕМБЛЕМАТИЧНИ ХОРА В СОКОБАНЯ
Началото ➙ Културно наследство ➙ Емблематични хора
БРАНИСЛАВ НУШИЧ
Комикът и сатирик Бранислав Нушич бил ценен и чест гост на балнеокурорта. Дори и днес се помни и споменава неговият афоризъм „Сокобаня, Сокоград – дойдеш стар, отиваш си млад“, който той създава за своя приятел фотографа Синиша Ристич, за да може да продава още и още пощенски картички.
Иво Андрич
Постоянен гост на хотел Моравица бил известният писател – нобелов лауреат Иво Андрич. Той винаги отсядал в един и същ апартамент №. 144 заради отличителната гледка от балкона. Неговият „дом в Сокобаня“ е превърнат в малък музей. Андрич оставя следната бележка за благоприятния ефект на балнео курорта: „Не знам какво всъщност е тук, но знам, че след 15-20 дни в Сокобаня, работя цяла година в Белград, сякаш съм се преродил.“
ИСИДОРА СЕКУЛИЧ
Исидора Секулич поетично описва въздуха на Сокобаня, като каза: „Сърцето в Сокобаня не бие, не пулсира, а се клати.
Добрица Ерик
Добрица Ерик посвещава стихосбирката си „Розата на ветровете” на Сокобаня.
МЕША СЕЛИМОВИЧ
Меша Селимович пише книгата си „Остров“ в Сокобаня.
МИЛУН МИТРОВИЧ
Най-известният художник от Сокобаня, според поетиката на модернистите, е оставил след себе си ценна и голяма художествена колекция по отношение на броя на произведенията за своя град. Митрович увековечава пейзажа на Сокобаня и темперамента на южняците с техните цветове и теми.
ЕМИЛИЯН ЙОСИМОВИЧ
Емилиян Йосимович, създателят на сръбския урбанизъм, прекарва последните години от живота си в курорта и се смята, че е оказал огромно влияние върху работата на Обществото за подобряване и украса на Сокобаня. Гробът му все още се посещава от много почитатели.
СТЕВАН СРЕМАЦ
Стеван Сремац, плодотворен писател и велик бохем, прекарва последните си дни в Сокобаня. На къщата, където е живял, е поставена паметна плоча.
ПЪТУВАЩИ ПИСАТЕЛИ
За това малко място по отношение на население е голяма чест да бъде споменавано в бележките на най-известните европейски пътешественици. Известният Евлия Челеби описва курорта и баните през 1663 г. Също толкова известния Феликс Каниц отсяда в курорта три пъти през 1860, 1864 и 1889 г. Освен написаното той оставя и красива картина на Сокоград.
КНЯЗ МИЛОШ ОБРЕНОВИЧ
Княз Милош Обренович е с най-големи заслуги за развитието на здравния туризъм в Сокобаня. Той изпраща термални води от Сокобаня за анализ във Виена, строи първата болница за лечение в Сокобаня, назначава първия балнеолекар и възстановява турската баня в центъра на Сокобаня. Ваната на княза е запазена в „Амам“ и е поставена под държавна защита.
ЕПИСКОП МИХАЙЛО
Епископ Михайло е роден в Сокобаня. Той е глава на Сръбската православна църква в периода от 1859 до 1881 г. и от 1889 до 1898 г. Епископ Михайло оставя след себе си няколко дарения в родния си град. Той е инициатор и дарител на средства за изграждането на църквата “Св. Преображение Господне” в центъра на Сокобаня. Построил е и основно училище в Сокобаня през 1894 г., което днес носи неговото име. Той е един от основателите и покровителите на Дружество за подобряване и декорация на Сокобаня, е основано през 1895 година.
СТОЯН ЖИВАДИНОВИЧ
Стоян В. Живадинович е писател, дипломат, адвокат и журналист, който е роден в Сокобаня през 1889 г. и починал в Белград през 1942 г. Музеят на родната земя – Сокобаня днес се намира в бившата семейна къща на Живадинович, където Стоян е израснал. В чест на несправедливо забравения писател и почтен човек от Сокобаня в музея е поставена постоянна експозиция – мемориалната стая на Стоян Живадинович. Най-известната творба на Стоян е исторически роман – трилогията „Караджордже“.
ЛЮБИША БАЧИЧ
Любиша Бачич е известен актьор, поет и преводач, който е роден в Сокобаня през 1922 г. и умира в Белград през 1999 г. Участва в множество детски телевизионни предавания, където участва и с известния детски хор „Колибри“. Той е член на Ателие 212 и има редица епизодични роли във филмите и телевизията. Пише поезия на диалект, характерен за района на Сокобаня.
ЙОСИФ ПАНЧИЧ
Известният сръбски ботаник Йосиф Панчич изучава растителността от района на Сокобаня, и по-специално на планината Рътан. През 1874 г. открива нов вид цвете рамонда, дотогава известно само в Пиренеите, като го нарича „сръбска рамонда“.
ЙОВАН ЦВИИЧ
Известният наш географ посещава често района на Сокобаня и е останал особено очарован от планината Рътан, което се доказва от написаното от него: „Нито една планина и нито един планински връх в Сърбия не прави толкова дълбоко впечатление на наблюдателя като Рътан със Силяк. Той свързва спокойствието, величието и симетрията.’
ХАЙДУК ВЕЛКО ПЕТРОВИЧ
Хайдук Велко Петрович освобождава Сокобаня (тогава Баня) от турците за първи път, през 1808 г., и я нарича своя Баница. В знак на благодарност Сокобаня построи мемориална чешма за този герой.